Тя е музата на българската поезия, една от най-красивите, начетени

 Тя е музата на българската лирика, една от най-красивите, начетени и уважавани дами през ХХ век, а той един от най-великите ни интелектуалци на всички времена. Повод да си спомним за любовта сред тези две забележителни персони, оставили незаличима диря в историята на българската литература, е 153- годишнината от рождението на Мара Белчева.

 Мара Белчева и Пенчо Славейков са онази двойка, в която любовта и духът са свързани по един изумителен метод, самоуверено опълчващ се против хорските предубеждения. Белчева остава вдовица на 23 години, откакто брачният партньор ѝ Христо Белчев – финансов министър в държавното управление на Стамболов, е погубен.

 Красивата вдовица, която получава образованието си във Виена, знае няколко езика и се интересува от лирика и изкуство, се трансформира във любимка в двора на Фердинанд, където е придворна дама на княгиня Клементина. След гибелта на брачна половинка си тя е ухажвана от най-видните мъже по това време, в това число и самият княз Фердинанд. Увлечението на княза по младата хубавица е толкоз мощно, че той даже поръчва да създадат гипсова отливка на ръката ѝ, която държи на нощното си шкафче, гали и целува. Всички от двора благоговеят пред обаятелната Мара Белчева, само че тя не се усеща щастлива и на място в княжеското обграждане. Нежната интелектуалка споделя през познати, че е извънредно самотна и изгубена, изцяло отвратена от клюките и празнодумието, с които се откроявали аристократичните среди. 

 Мара съумява да откри себе си и призванието си, чак когато среща любовта на живота си - Пенчо Славейков – най-големият стихотворец и интелектуалец в новата ни история, единственият български създател, стигнал до прага на Нобеловата премия за литература. Съдбовната среща сред двамата се случва две години след гибелта на брачна половинка на Белчева, а точно през 1903 година, когато родственик на Мара довежда Пенчо Славейков на посетители в дома ѝ. От този ден двамата са неразделни.

 Любовта сред тях е мощна, буйна и влияеща извънредно благотворно и на двамата. Неусетно те се трансформират в най-верните другари. Той я среща с най-големите интелектуалци от това време, предизвиква я да написа и превежда, тя пък неразделно бди над него като орлица и безусловно го боготвори. Въпреки физическия му кусур, в резултат на премръзване, за Мара Славейков е най-изключителният човек във всяко едно друго отношение. Това си проличава и в писмата на хубавицата, в който тя с любов декларира, че цялата подвижност от краката на поета е отишла в главата му. Любовта на Мара Белчева работи извънредно продуктивно на създателя и след срещата му с нея творчеството му разцъфва.

 Красавицата е най-голямата муза на поета и той я възпява в няколко свои творби, в това число в „ Островът на блажените “. В антологията тя участва под името Силва Мара – по прилика с родния ѝ град Севлиево и първото ѝ име. В „ измислената “ биография на Силва много от обстоятелствата съответстват с тези от живота на Мара Белчева, само че не и това, че е имала втори брак - с прочут стихотворец. Несъмнено посредством този дребен подробност Славейков, определян от съвременниците си като раздразним чудак, обществено се изяснява в обич на Мара и изрично декларира през обществото силата на своите усеща и сериозността на желанията, които има към Белчева.

 Обществото обаче не приема връзките сред двамата, недоумяващо и сопнато от физическата неравнопоставеност, то вижда единствено това, което е на повърхността, и не съзрява скритото за очите, не вижда чистия съюз на две души. В своето отрицание обществеността става извънредно враждебна към двойката. Пенсията, която Мара Белчева получава от княжеския двор, е спряна, а съгласно мнозина откриватели една от най- основните аргументи за отстраняването на Пенчо Славейков от поста шеф на Народната библиотека е точно любовта му с Белчева. Нападките против двамата обаче не стопират до тук. За да бъде обществено потиснат Славейков е назначен за организатор на учебния музей и библиотеката на министерството, настанен е в дребна стаичка чак на четвъртия етаж: с неговото здраве, при неговия престиж и самолюбие? Това прелива чашата на търпението. Поетът е мощно наскърбен от цялостното отношение, което получава в родината и отпътува. Отива в Цюрих, където го чака Мара Белчева. В началото на пролетта заболяването му се задълбочава и двамата вземат решение да заминат за Италия. За да има с какво да посрещнат разноските и с цел да може Славейков да се лекува, Белчева е принудена да продаде къщата си в София.

 Съдбата обаче към този момент е преброила дните на Славейков. Великият стихотворец умира на 28 май 1912 година в хотел на брега на италианското езеро Брунате, а неразделно до него в последните му минути, " в съюз на душите ", е Мара Белчева. Нежната дама, която е две години по-млада от Пенчо Славейков, живее още 25 дълги години, определяни от доста откриватели като години на безконечен печал, не инцидентно измежду загубата на поета мнозина са наричали хубавицата - " дамата в черно "... Белчева има няколко връзки след гибелта на Славейков, в това число и с надалеч по-младия Боян Гацов, само че тя е безапелационна, че Славейков си остава най-голямата ѝ обич. На 69-годишна възраст тя си отива от този свят, а последното, което прави е да подреди да ѝ оправят косата и с немощна ръка да си постави червило върху устните.

Инфо: www.woman.bg